|
|
 Ирисова диагностика
Ирисовата диагностика е метод, който позволява бързо и цялостно определяне на здравословното състояние на човешкия организъм. Той се основава върху наблюдението и интерпретацията на адаптационно-трофичните изменения в ириса на окото, които са резултат от заболявания на дадени органи и системи в организма. Методът позволява да се открият не само съществуващите в момента здравни отклонения, но и генетичните предразположения към определени заболявания, къде са локализирани и от кого са унаследени до четвърто поколение назад.
И най-важното – този метод позволява да се открие болестният процес в ранния му стадий на развитие, което гарантира голям успех при лечението.
Нерядко в човешкия организъм съществуват едновременно повече от един болестен процес, свързани един с друг. С помощта на ирисовата диагностика е възможно установяването на болестните процеси и разкриването на взаимната им връзка. Всеки орган може да окаже благоприятно или неблагоприятно влияние върху активността на останалите органи.
Ирисът е екран, на който може да се наблюдава едновременно състоянието на всички органи и системи в тяхната цялост.
Това позволява да откроят и насочат усилията си към първопричината на заболяването.
Ирисът дава информация за последователността на болестното развитие от острия до дегенеративния стадий на възпалението, пряко свързано с начина на живот и генетичния терен. По същия начин при подходящо лечение, съобразено с природните закони, може да бъде наблюдаван обратният оздравителен процес на болестно променената тъкан и превръщането й в здрава.
От ириса може да се определи локализацията на различни токсични отлагания, натрупани в организма. Каквито и да са, те се отразяват на обмяната в даден орган на клетъчно равнище, а оттам и на целия организъм.
С ирисовата диагностика може да се определи минералният баланс в организма, когато недостигът на някои елементи води до негативни промени на клетъчно и тъканно равнище.
Посочва нервно-рефлексното засягане на различни органи в резултат на болестно променени участъци на дебелото черво, което има огромно значение за подхода при лечението на възникналите заболявания.
При компютърната ирисова диагностика очите се заснемат през биомикроскоп с цифрова камера. По снимката на ирисите върху монитора ,където иридолог прави диагностика по органи и системи, разкрива минали, настоящи или зараждащи се заболявания. Образите могат да бъдат увеличени много пъти с цел да се констатират някои важни подробности.
История на ирисовата диагностика
Това се случило преди около 160 години; през 1831 год. Едно единадесетгодишно момче се промъквало през гъсталака на една тъмна гора. В тишината се чувало само пращенето на съчките под краката му. Момчето, унгарче на име Игнац, не предполагало, че го наблюдават две големи, хищни очи. Изведнъж нещо се стрелнало в тъмното. Момчето се вцепенило от страх и преди да може да предприеме нещо, бухалът впил нокти в ръката на "врага", който без да знае това, се бил приближил твърде много до гнездото му. Игнац се отбранявал отчаяно срещу разярения хищник. Накрая успял да счупи крака на бухала. В същия миг той забелязал, как в окото на бухала се появила една черна линия, която минала по ириса отгоре надолу. Момчето не забравило тази случка. Счупването на крака, според Игнац Пекцели, се било отразило в ириса на окото на бухала.
Минали години. Игнац Пекцели, отначало механик по професия, започнал да учи природолечение и хомеопатия. След четири семестъра обучение във Виена, той получил докторска титла по медицина.
Един ден той забелязал една линия в ириса на окото на един от пациентите си и си спомнил за преживяването си. "Както счупването на крака на бухала предизвикало чертата в ириса му, така би трябвало и другите болести да се отразяват в окото" - помислил си той.
Така се родила ирисовата диагностика! Пекцели разделил ириса на окото на дванадесет части и във всяка част разпределил съответни органи от тялото. Така например болестите в стомаха се отразявали уж в тесничкия кръг около зеницата. Краката имали своето отражение в секторите 6 и 7, органите на главата лежали в горната част на ириса. По този начин той проектирал целия човек върху малкия ирис.
По същото време и други природолечители и хомеопати започнали да използват ириса като помощно средство в диагностиката.
|
|
|
|
