Микаел

Вход

Потребител:

Паролата:

Запомни ме



Забравена парола?

Регистрирайте се!
Страхът да не бъдем отблъснати е заложен генетично
на 2010/10/21 8:00:00 (2594 прочита), в Алтернативна медицина

Страхът да не бъдем отблъснати е заложен генетично


Ако внимателно анализираме събитията от всекидневието на всеки човек, ще открием, че сред тези, които най-много провокират влошаване на настроението, на първо място стои отблъскването от страна на околните.
Стремежът или потребността да се установи връзка с други хора е заложена в нашето ДНК. Това означава, че ако не успеем да установим нормален контакт, това неизбежно ни разочарова. Ето защо най-ярката проява на социалния "отказ" - когато близък човек ни напусне, провокира изключително силен стрес.

Дори незначителните признаци на пренебрежение може да нарушат душевното ни равновесие и да нанесат сериозен удар по чувството ни за собствено достойнство. Самоуважението е частично отражение на вътрешното ни Аз и изпълнява функцията на барометър на общественото ни положение. Социалното самоуважение функционира подобно на радар, който сканира околния свят в търсене на всяка проява на неодобрение или неприемане. Ако радарът не беше толкова чувствителен към всяка демонстрация на отхвърляне от страна на околните, той би пропуснал сериозните симптоми, като така би ни оставял незащитени и би застрашавал щастието и дори безопасността ни. Природата се е погрижила да притежаваме способност да разпознаваме и най-малките признаци на потенциален отказ, защото от най-дълбока древност homo sapiens се намира в пряка зависимост от малката група хора, с която е съжителствал. Изгонването от нея се е превръщало в присъда, заплашваща оцеляването му.

Основната причина да ставаме чувствителни към отхвърлянето се изразява в това, че в нашето общество количеството на социалните контакти рязко намалява, а тяхната здравина е значително отслабнала. Преди 200 години все човек бил член на малък клан. Често хора цял живот пребивавали в едно населен място, без изобщо да имат възможност да напуснат. Днес ние постоянно се сблъскваме с необходимостта да се адаптираме стремително променящите се условия, създаваме нови и нови социални връзки. Така количеството на потенциалните откази, които можем да получим, значително се увеличава.

Нашият "радар на отхвърлянето“ не е приспособен да функционира в свят, където всеки ден попадаме в нови, често странни ситуации. Ако колегите ви са пропуснали да ви поканят да дойдете в бара след работа, не си правете извода, че ви смятат за досадник.

Съществуват и особен тип хора с повишена чувствителност. Те са потопени в непрекъснатото състояние на тревожност и очакване на отказ от страна на другите. Всяка евентуална проява на неутрално или невнимателно отношение те интерпретират като умишлено пренебрежение. Предварително са настроени за търсене на доказателства за потенциална заплаха по техен адрес, готови са да си представят всяка ситуация в негативен план. В резултат на това мъжете стават по-завистливи и ревниви, а жените - по-враждебни и отчуждени. Въпреки че съществува защитна система за поддържане и възстановяване на добрите отношения с околните, при хората с прекалено болезнени реакции на отказ нейното прилагане може да доведе до съвършено противоположен резултат. Такива хора живеят в постоянно състояние на паника и не само си осигуряват дълготрайни емоционални страдания, но и привеждат в действие най-неприятната черта от повишената си чувствителност към отказ - непрекъснато си навличат беди. Преувеличавайки значението на най-малката неприятност или отхвърляне от страна на околните или всяка грешка като доказателство за вселенска катастрофа, те дават воля на агресивността, гнева, отчаянието или завистта си. Редовните емоционални изблици само отблъскват от тях хората, чието внимание са се надявали да привлекат.

Сподели с всички:
Dao.bg Lubimi.com Ping.bg Pipe.bg Svejo.net Web-bg.com del.icio.us Facebook Google Google Reader Yahoo! MyWeb reddit StumbleUpon Technorati
Микаел