Мислите си, че всичко ви е наред! Не, не е така – стресът вече ви е обладал, въпреки че не сте наясно!
Това е така, защото не при всички пациенти, които страдат от негативното въздействие на хроничния стрес, симптомите са ясно откроими. Мнозина боледуват дълго време, без да разберат каква точно е причината за различните им неразположения.

Той е навсякъде около нас и ни преследва непрестанно. Преди и след празници, изобщо във всеки делник и по време на по-специален повод. Според учените умереният стрес е полезен, тъй като мобилизира силите ни - умствени и физически, и така се справяме по-добре с работата и предизвикателствата на деня.

Ако внимателно анализираме събитията от всекидневието на всеки човек, ще открием, че сред тези, които най-много провокират влошаване на настроението, на първо място стои отблъскването от страна на околните. Стремежът или потребността да се установи връзка с други хора е заложена в нашето ДНК.

За мъжката и женската психология, умението да се поделят битовите задължения, да се проявява търпение и отстъпчивост, да се носи отговорност за останалите членове на семейството - това са качества, необходими за бъдещия семеен живот.

Легнете във вана с топла вода, за да се успокоите, и с изпънати пръсти докоснете слепоочията си. Затворете очи и поемете дълбоко дъх два три пъти, концентрирайки се върху краищата на пръстите.

Депресия е заболяване на цялото тяло, тя засяга настроението и мислите ни. Депресивното разстройство не е същото състояние, за което казваме, че са ни дошли черни мисли в главата. Депресия не е моментна слабост или усещане, което преминава от само себе си. Без лечение, симптомите на депресия остават с месеци и години. Подходящата терапия  може да помогне на страдащия да се справи със състоянието, наречено депресия.

Проучване в Канада, (където с развод завършват почти половината от браковете) е установило,че вечно каращи се родители, които остават заедно заради децата, им нанасят повече вреда, отколкото добро.

Целият човешки живот, според класическата периодизация на известния учен и психолог Ерик Ериксон, се разделя на т.нар. периоди на “психосоциални кризи”. Те са общо осем, като четири са характерни за детския период.